“Случвало ли ти се е да сънуваш цветно, широкоекранно - същинско кино. Е, това е сън. Разказвам ти. Издигаш се нагоре. Звездното небе те поглъща със страхотната космическа тишина.

Не чувстваш нито студ, нито жега. Тишина. Не чувстваш тялото си. Там е блажена безтегловност, в която обаче най-добре претегляш себе си.
 
Виждаш сгради или нещо наподобяващо на сгради от типа на земните. Влизаш вътре. Придвижването е много лесно, защото се движи мисълта ти. Помещението прилича на класна стая. Прилича. Има и други като теб. Сядаш. Слушаш. Гледаш. Мислиш. Периодично минава едно огромно кълбо подобно на слънце, което бълва потоци от информация, от която прихващаш някаква микронна част.

Такива училища има много. Външните белези, с които се описват, могат да бъдат различни. Зависи от индивида, от живота му, от моментното състояние, от вида спирка, на която се намира: на пътя, на пътечката или на кръстопът.

Пътят

Той е сладък за всеки човек. Малко обаче го намират. Ако го намерят, трудно остават на него. Или го правят твърде късно, след което извървяването губи част от смисъла. Нищо в този свят не може да стане набързо. Поговорката, че хубавите работи стават бавно, крие невероятен космически смисъл. Но не и обобщаващ, разбира се. Става дума за време при натрупване най-вече на знания. Можеш да прочетеш материала от 1 до 11 клас за една година. Ако се напънеш - можеш. Ефектът обаче ще бъде друг - какъвто и да си. 11 години = 1 година ще прозвучи по друг начин и ще доведе до друго. Когато отслабнеш с 11 кг, не можеш да ги качиш обратно за 1 ден - дори да се пръснеш от ядене.

За всичко има точно определено време и даже - място. Ако не изминеш това, което трябва, или избързаш - няма да спечелиш, а ще изгубиш. Тогава от пътя ще се окажеш на пътечката. Същото е и, ако изостанеш. Никой няма да те чака. Това е като на рали. Ще те задминават без да им мигне окото. И тогава ще се окажеш на кръстопът.

Ако усетиш, че си на пътя (част от признаците са вътрешна хармония, душевно и физическо здраве, хобито е и работа, човек отляво или отдясно) внимавай, както с бързането, така и с бавенето. Сложно е. Затова има и пътечки.

Пътечката

Чувала си сигурно, че всеки си има своята крива пътечка. Така е. Само че тя не винаги е крива. Може да бъде толкова заблуждаващо права, че да си мислиш, че си на пътя. Подобни признаци: вътрешно доволство (но не хармония!) - нещо все те човърка отвреме-навреме, реализация - да, но не е това, което ти се иска, човек отляво или отдясно – да, но защо ли ти липсва и някой друг... Понякога кривата пътечка е по-благосклонна към индивида и го извежда по-лесно на пътя. Защото той със сигурност страда, докато я прекосява. Но като всеки път с повече завои и промени излиза по-бързо до местоназначението. Не се задават и много кръстопъти, докато правото отклонение ги сервира неминуемо. Това става под формата на предложения и възможности от най-различен характер. Всичките до едно - фалшиви, но толкова примамливи.

Най-точният показател, че се намираш извън пътя, на права пътечка, е фактът, че те засипват с уж добри предложения, но за толкова ненужни неща. Това трябва да включи червената лампа в съзнанието ти и да помислиш накъде отиваш. Изходът е да не се отказваш от вътрешната крайна цел, от себе си. Каквото и да ти струва това, колкото и да те разубеждават околните, обстоятелствата, предразсъдъците… Така много скоро ще излезеш на кръстопът, където ще те накарат да избираш. Ако устоиш на своето аз – ще излезеш на пътя. Ако не – пътечките продължават.

Кръстопът

Най-често в човешкото съзнание това е неприятен момент. В действителност е предложението за избавление от твоите досегашни проблеми. Ако си научила урока, ще избереш вярната посока. Кръстопътят не те пришпорва. Не! Светкавичните решения и постъпки са само привидно такива. Наличието им значи добре извървяна пътечка. Ако си в момент на избор и животът ти поднася безпрекословно и категорично да вземеш решение (което задължително довежда до отказ от нещо и приемане на друго - двете не можеш да ги имаш заедно повече), трябва да предвкусваш облекчението. За съжаление в повечето случаи на кръстопът индивидът се видиотява, изнервя, прекалява, отстъпва и … греши. За радост, често кръстопътят извежда на пътя.

Съветът е отново да послушаш себе си. Душата е най-верният съветник. Независимо от привидните “благинки” или ущърби - единствено душата може да види през тях. “Когато приемеш малкото зло, ще изгониш голямото. Когато приемеш малкото добро, ще дойде и голямото.” Казал го е един от пратениците, свързали съдбата си с България. Той е основателят на Бялото братство и част от духовната група на Исус Христос. Помисли за това, което можеш да разбереш за него, извън масовите извращения на учението му. Истината, запазена в няколко малки зрънца, ще бъде определяща за съдбата на България, в която живееш сега. Красивото в тази съдба е свързано с белите знамена и женското начало. В момент на кръстопът е много важно да прочетеш посланията на душата си. Затова околните съвети доста често ще бъдат погрешни.”

Няколко дни преди този разговор бях ходила в градината на Учителя, както го наричаха в определени среди. В тишината на следобеда чух гласовете на гълъбите в един от софийските квартали и стъпките на стария градинар. Той ме поздрави като добре дошла и ме покани да седна на някоя от пейките. По-късно се появи “Тома Неверни” – така нарекох в съзнанието си човекът, който се настани до мен и започна да ми обяснява как не вярва в … това учение… Докато ме убеждаваше в своята искрена “невяра”, разбрах, че е професор по физика и идва тук почти всеки ден от… 40 години…

Помолих Я да ми обясни за този вид “невяра”.

“Всичко е въпрос на позиция и гледна точка. Зависи от човешкия ъгъл – той се променя и много лесно вярата може да стане “невяра” и обратно. И така - прецени къде се намираш, т.е. откъде гледаш”, продължи ТЯ. “По какво вървиш в момента и как го правиш. На въпроса “Как?” се отговаря също по няколко начина: с нормална скорост, бързаш, бавиш се, спрял си. Последното е най-страшното, където и да си, но най-вече на кривата пътека. На нея може да те застигне какво ли не, защото си е пълна с опасности. На нея не се спира. Тя е като кутията на Пандора, която веднъж отворена, не бива да се затваря, докато не излязат всички злини. Последна ще излезе истината. Ако си там – незабавно тръгвай! Независимо от трудностите. Те ти показват, че си на краткия път, който трябва да те отведе директно до мисията.

Не пропускай да посещаваш своето училище. Човек през деня забравя, но през нощта живее друг живот, в който се учи в някоя от тези зали.

Долните светове са направени по подобие на горните, т.е. колкото по-надолу слизаш, толкова повече отклонения ще има в огледалния образ. Изкачването на стъпала не е случаен символ. Затова сте тук и се връщате отново и отново.”

Откъс от  "Срещи в Жасминовия храм", Мария Мира, издателство "Интервю прес", 2005 г.