2010

КРИСТАЛНАТА БОГИНЯ СЛЕЗЕ НА ЗЕМЯТА В... СЕРДИКА

Денят е 24 юни 2010. Мястото: залата с картините на Николай Рьорих в Националната галерия за чуждестранно изкуство в София. Част от древния некропол на Сердика... Часът: този, в който се случва да се чуе поздравът: "Добър вечер, Мери"...

Древна легенда с днешни черти и очи, обърнати към бъдещето. И така може да се определи премиерата на „Кристалната богиня”. Основният персонаж в приказната реалност е една Мария, добавила към земното си име Мир(а). Съвсем по библейски в ръцете си държи Рожба, а всъщност прилича на фея. Без претенции за Богородица и Спасител, но с послание за Слънце, Истина и Любов. Като се прибавят  животворните енергии на Еньовден, картината става повече от вълшебна.

Съвсем в тон с платната на Николай Рьорих, които оживяват и се усмихват от стените на галерията. Над всичко това Божественият Моцарт, отстъпил място на пианото на талантливия си колега Димитър Атанасов.

После „Кристалната богиня” взема всичко в свои ръце. Съгласява се авторката сама да я представи и да прочете кратък откъс. Не случаен разбира се. И достатъчен, за да нахрани въображението, да отпрати всички в различни измерения на земното и небесното, да насели пространството между мисли и чувства с богове и хора.

Ето, че идва ред на Критика - Надя Белчева,

 и Издателя - Ива Кайтазова, ТОЛА.

Първият безпристрастен, аналитичен и точен в преценките, вторият – леко притеснен, развълнуван и прописал в рими. И двамата признават, че са влюбени в книгата. От корицата до последния дъх.

Когато става напрегнато от очакване, авторката прави заклинание със специален стих, призовавайки…Кръстницата. А тя, както си му реда, се появява иззад завесата с магически атрибути – еньовски венци, котле с „мълчана вода”, китки здравец с червен конец и сребърна пара. Първото наричане е за новородената книга – да открие омагьосани от хилядолетия спящи сърца и с целувка да ги пробуди за светлина, доброта,истина, мъдрост, любов и хармония. В ритуала се включва и самата Мария Мира. Тя орисва китки на случайни хора от публиката, а те приемат посланията съвсем насериозно. Защото се вслушват в сърцата си.

След минути езическите ритуали отстъпват място на новите технологии. Видеоматериал пренася  зрителите в Двореца в Балчик – там, където се развива голяма част от сюжета в книгата и където ясно се усеща невидимото присъствие на кралица Мария. Филмовата лента продължава с репортаж от храмовия празник на манастира в Бухово. От отец Георги научаваме, че това е единственият у нас (а вероятно и в Европа) манастир, носещ името на Св. Мария Магдалена. Необичайно, но повече от естествено прозвучава благословът от нейно име.

Край на  тържествената премиера слага суперзвездата на спектакъла – осемгодишният Христо. Със звънлив глас той ни обяснява, че Кристалната богиня слиза на Земята, за да се завръща отново и отново, при тези, които нарича свои деца. В този момент изобщо не е трудно да повярваме. А защо не и да вдигнем наздравица за това. С чаши, пълни с шампанско с аромат на ягоди. И много много любов. Наздраве!

Текст: Бистра Александрова

ПРЕМИЕРА:
24 ЮНИ 2010

СОФИЯ

НАЦИОНАЛНА ГАЛЕРИЯ ЗА ЧУЖДЕСТРАННО ИЗКУСТВО

ЗАЛА "НИКОЛАЙ РЬОРИХ"

С ЛЮБЕЗНОТО СЪДЕЙСТВИЕ НА

АЕРОТРАВЪЛ

Инфотуризъм

СК